Социални мрежи, сайтове за запознаства - А?

Започвам конкретно с ФБ. Там, както знаете, имах профил, но го изтрих. Просто не ми допадна да виждат толкова неща за мен, когато ме и познават. Имам предвид съучениците си. Знаят, че съм женена, с дете и хората автоматично решават, че съм скука (оказват се прави, но лошото е, че разбират това веднага ). Когато изтърсиш нещо по-грубичко си казват "Гледай я па тая, каква е проста", ако изпаднеш в романтично или философско откровение ти се чудят все едно предишната простотия е по-уместна. Изобщо някак си не се чувствах комфортно. Вярно, бях си заключила профила и всичко се виждаше единствено от приятели, но все пак...
Сега приемам всеки в новият си профил, независимо дали го познавам. Но никога не бих тръгнала по срещи - най-малкото защото не мога сама да 'ръгна по градищата. С някои момичета с удоволствие бих се срещнала, но с момчета абсурд. Може би защото досега не съм имала истински приятел мъж и това ме кара да си мисля, че в моят случай това е невъзможно, а тогава защо ми е да се срещам с него, ако няма да ми е приятел. Така че аз опасност за себе си не виждам. Или поне не пряка физическа опасност. Най-много някой да ме издразни страшно много, но дотам. Профили на други места нямам. Само лейдито ми има едно албумче Всъщност аз никъде не съм имала профили досега, дори и в прочутите сайтове за запознанства, форуми и чатове...

Не харесвам "социалните мрежи", макар причината да не е, че има всякакви нещастници там (и това е вярно де). Дразни ме фактът, че това се оказа такава мода. Освен това е изнервящо, когато виждам мои съученички на по 14-15 години, за които да пропътуват 200 км., за да се срещнат с потенциален техен обожател е като разходка в парка, да публикуват свои полу-голи снимки е абсолютно нормално, а потресаващият правопис, комбинация между няколко езика, не една азбука и цифри е даже повод за гордост. Но това не е конкретно в социалните мрежи, а навсякъде, където биха могли да бъдат забелязани. Просто социалните мрежи са едно от тези места.
По новините преди време бяха оприличили фейсбук като електронна кръчма. И не бяха далеч от истината.
Въпреки категоричното ми мнение за всички социални мрежи имам фейсбук акаунт от доста време. Трих профил веднъж, сега пак съм регистрирана. И не защото трябва да си търся гадже, а защото няма по какъв друг начин да говоря с голяма част от познатите ми. И все пак и този акаунт ще си има срок на годност, все някога ще изперколясам отново и ще го изтрия... а този кулминационен момент няма да е далеч.