"Ние не се разделяме с Велко Кънев - той само премина в друго измерение" - Павел Васев
"Велко Кънев светло и безхитростно се усмихваше на всички, които вярваха, че театърът е по-добрият начин на живот. Той изглеждаше така слят с театралните си образи, сякаш преди сто или двеста години Молиер или Чехов са писали своите пиеси именно за него. Той бе комик, който те кара да плачеш, защото знаеше, че смешното е начин да се преодолее трагичното.
Той бе трагик, който вярваше, че нашето спасение е в иронията, която не оставя надеждата да угасне. Той бе артист и когато мълчеше - казваше всичко с очите си, а те бяха пълни с горест и смирение" - Павел Васев
"За мен Велко Кънев е жив - виждате снимките, филмите, тази сграда, в която той вгради дарбата си" - Татяна Лолова
"Напусна ни най-обичаният и най-обичащият колегите, театъра си, народа си артист, отиде си нелепо и тъжно най-великият Сганарел в българския театър" - Стефан Данаилов
"Учебник за обич, за това как трябва да живее човек" - Вежди Рашидов
„Всички сме равни пред смъртта, но има различни между живите. Велко беше много по-различен от нас, това беше човекът, който не знаеше какво е злоба, завист, не знаеше какво е да направиш мръсотия на някого, това беше един изключителен дух” -Николай Николаев
Биография
Велко Кънев е роден в Елхово през 1948 г.Завършва ВИТИЗ през 1973 г.
Участва с главни роли във филмите „Оркестър без име“, „Бой последен“, „Матриархат“, „Мъжки времена“, „Бон шанс, инспекторе!“, „Да обичаш на инат“ и др. Особено популярен става в специално написания за него и останалите главни герои филм на Станислав Стратиев „Оркестър без име“.
Заедно с Георги Мамалев и Павел Поппандов създават и групата НЛО, която е един от изразителните сатирици на социализма. Издават няколко плочи, които се ползват с голям успех. Проектът им по-късно прераства в телевизионното предаване клуб НЛО.
През 2008 е поканен в Царете на комедията. На 2 октомври същата година е удостоен с орден Св. св. Кирил и Методий първа степен, за заслуги в областта на културата и изкуството.
На 12 декември 2011 година, Велко Кънев ни напусна след тежко боледуване от рак на гласните струни на 63 годишна възраст.
Винаги ще помним един от гениите на българската култура! България загуби много в този ден!
ПОЧИВАЙ В МИР, ОБИЧАМЕ ТЕ!
"Велко Кънев светло и безхитростно се усмихваше на всички, които вярваха, че театърът е по-добрият начин на живот. Той изглеждаше така слят с театралните си образи, сякаш преди сто или двеста години Молиер или Чехов са писали своите пиеси именно за него. Той бе комик, който те кара да плачеш, защото знаеше, че смешното е начин да се преодолее трагичното.
Той бе трагик, който вярваше, че нашето спасение е в иронията, която не оставя надеждата да угасне. Той бе артист и когато мълчеше - казваше всичко с очите си, а те бяха пълни с горест и смирение" - Павел Васев
"За мен Велко Кънев е жив - виждате снимките, филмите, тази сграда, в която той вгради дарбата си" - Татяна Лолова
"Напусна ни най-обичаният и най-обичащият колегите, театъра си, народа си артист, отиде си нелепо и тъжно най-великият Сганарел в българския театър" - Стефан Данаилов
"Учебник за обич, за това как трябва да живее човек" - Вежди Рашидов
„Всички сме равни пред смъртта, но има различни между живите. Велко беше много по-различен от нас, това беше човекът, който не знаеше какво е злоба, завист, не знаеше какво е да направиш мръсотия на някого, това беше един изключителен дух” -Николай Николаев
Биография
Велко Кънев е роден в Елхово през 1948 г.Завършва ВИТИЗ през 1973 г.
Участва с главни роли във филмите „Оркестър без име“, „Бой последен“, „Матриархат“, „Мъжки времена“, „Бон шанс, инспекторе!“, „Да обичаш на инат“ и др. Особено популярен става в специално написания за него и останалите главни герои филм на Станислав Стратиев „Оркестър без име“.
Заедно с Георги Мамалев и Павел Поппандов създават и групата НЛО, която е един от изразителните сатирици на социализма. Издават няколко плочи, които се ползват с голям успех. Проектът им по-късно прераства в телевизионното предаване клуб НЛО.
През 2008 е поканен в Царете на комедията. На 2 октомври същата година е удостоен с орден Св. св. Кирил и Методий първа степен, за заслуги в областта на културата и изкуството.
На 12 декември 2011 година, Велко Кънев ни напусна след тежко боледуване от рак на гласните струни на 63 годишна възраст.
Винаги ще помним един от гениите на българската култура! България загуби много в този ден!
ПОЧИВАЙ В МИР, ОБИЧАМЕ ТЕ!