Самоопознаването

Поставям направо въпроса си - умеете ли да казвате "аз съм -такъв- , защото -това- и -това-", т.е. да погледнете реално над същността си, да се оцените като нрав, характер, мироглед, перспективи и прочее, да си кажете причината за това? Познавате ли се сами и умеете ли да говорите за себе си и проблемите си? Способни ли сте да давате адекватна самооценка и оценка на другите? А смятате ли това за необходимо и хубаво качество или по-скоро го смятате за нещо, което се прави инстинктивно и не би трябвало да предизвиква интереса ни?
...или просто кажете какво мислите по темата

Замислих се много над това Каква съм?
Представих си се в моментите, когато съм сред хора, които виждам за пръв път.. Тогава си мълча, и всеки си мисли, че съм тиха.. или срамежлива - А не е така! Мълча и си правя оценка на хората около мене, преценям с кой какви общи неща имам и тогава започвам да действам. А това много ми вреди - защото оставам един вид назад.. т.е. по-късно започват да ме опознават, след като вече всички се знаят!
Преди не обичах да общувам много много с момичета - ЧЕСТНО! Мислех си, че всички са по-глупави от мен, защото предимно съм движела с момчета и имам някакво такова отношение и характер! Последно време усещам промяна в себе си... промяната дойде от както започнах май да пребивавам в играта и да общувам с момичета виртуално - това пък много ми помогна в реалния живот.. сега имам много дружки момичета, които ценят мнението ми!
Паля се лесно и в пристъпа си на ярост бързам да обидя и да нагрубя, после ми е много трудно да се извиня, хем виждам че съм сгрешила! Може би от гордост, чувствам се неловко да се извиня.... (тази черта не си харесвам)
Винаги първо гледам накриво и с недоверие хората... (до като не преценя какви са)
Бе общо взето това е...
До като писах тези неща сама си се изненадах от себе си, че е истина :scratch:

Между другото и аз прочетох "самоопразване", ако това имаш предвид Това е подсъзнателно съобщение от автора на темата
Смея да твърдя, че се познавам до болка. Може да ви звучи невероятно, но знам във всеки миг какво ще си помисля, какво ще изпитам при вида на еди кое си, какво ще чувствам от еди кой си факт... Лошото е, че знам кога ще се изложа, усещам какво ще направя минути преди излагацията и не мога да го предотвратя. Познавам мозъка си като часа по електронен часовник и ,убедена съм, не вярвате, че човек може така добре да се познава. То и аз не съм убедена, но имам чувството, че аз лично не мога да науча повече за себе си - знам си добрите, а още по-добре си знам лошите черти, мисли, действия и каквото се сетите. Виж, другите не мога да преценя и опозная лесно. Имам си едно чувство за тях, но то често е грешно, много съм наивна и лесно се лъжа, затова до последно нямам истинско доверие на никого...

Dangerous написа:

SAURONA написа:Между другото и аз прочетох "самоопразване", ако това имаш предвид

Не, имах предвид друг вид САМООПОЗНАВАНЕ, ако ти ме разбираш. :lol: Това беше един голям ОФФтопик!

Колега, ще ти създам тема специално за целта, че да не се бъркаш, хахаха.
Между другото тази тема я създадох една вечер, докато си говорех с Мимето точно за това какви сме, защо сме такива и така-нататък.

Хайде, Моя Милост също ще каже нещо по темата, че да не каже някой, че Админките си спамят здраво...

Смея да твърдя, че се познавам много добре, макар и да има сфери, в които не познавам емоциите и чувствата си добре, сфери, в които ме е страх до известна степен да пристъпя заради незнанието как ще ми повлияе това. Като цяло съм отворен към всичко човек, обичам нови преживявания и хора, супер оптимистично гледам на всяко ново запознанство и веднага започвам да опознавам човека. Ако в един момент реша, че вече знам достатъчно за него и не ми допада, спирам контакт с него. Обаче пък съм и много търпелива и либерална в това отношение, намирам положителни качества във всеки един човек, макар и при някои те самите да се опитват да скрият тези качества. Не знам дали разбирате за какво говоря, но давам пример със себе си - имам много качества, които не обичам да показвам и скривам зад стената ми, която съм изградила за почти всички наоколо. Както сигурно се сещате, човек не може да те нарани, ако обиди маската, която сам си слагаш. А като малка открих, че мога да съм и супер чувствителна, което "сложих в кутия и запечатах" дълбоко в себе си - оттогава не изпитвам силни чувства, няма любов, няма омраза, няма болка... И така се чувствам перфектно.

..Shane.. написа: А като малка открих, че мога да съм и супер чувствителна, което "сложих в кутия и запечатах" дълбоко в себе си - оттогава не изпитвам силни чувства, няма любов, няма омраза, няма болка... И така се чувствам перфектно.

Ооо, аз съм много, ама много чувствителна! Плача на всеки филм, на всеки сериал, радвам се на много малки неща, засягам се дълбоко и от най-малки забележки. Това определено не ме прави щастлива, постоянно съм в някакъв вихър от чувства и всичко ме разстройва и разтреперва

SAURONA написа:

..Shane.. написа: А като малка открих, че мога да съм и супер чувствителна, което "сложих в кутия и запечатах" дълбоко в себе си - оттогава не изпитвам силни чувства, няма любов, няма омраза, няма болка... И така се чувствам перфектно.

Ооо, аз съм много, ама много чувствителна! Плача на всеки филм, на всеки сериал, радвам се на много малки неща, засягам се дълбоко и от най-малки забележки. Това определено не ме прави щастлива, постоянно съм в някакъв вихър от чувства и всичко ме разстройва и разтреперва

Хм, аз също се радвам на малките неща, даже предимно на тях, обичам сантименталните подаръци(били те и под формата на поздрав с песен!). Но всякакви по-силни емоции на мен са ми чужди. Трудно е някой да ме обиди, трудно е да ме разчувства истински. Това го позволявам на много малко хора, за което съм съжалявала и с всеки следващ път стеснявам "кутийката", в която държа емоциите, и слагам по още един катинар на нея(така малко по-лирично да го опиша).
За сметка на това пък винаги успявам да успокоя хората. Много често без моето желание ги обиждам, но пък и знам как да ги зарадвам искрено. Имам проблем също като наш'то Миленче да се извинявам - просто не мога, чувствам го като признаване на грешка, а това ми действа много демотивиращо.

С две думи - емоционален инвалид, който не може нито да се сърди, нито да обича, нито да мрази... Може би това ме прави и непукист до някаква степен, понеже ми е все едно мнението на хората(т.е. оценям го, но не ми е фикс-идея), понеже рядко то е насочено към нещо истинско в моя характер... Казвам прекалено много неща за себе си, нямам много тайни, но за сметка на това много често сменям маските и затова няма човек, който истински и напълно да ме познава.

Dangerous написа:

SAURONA написа:Между другото и аз прочетох "самоопразване", ако това имаш предвид

Не, имах предвид друг вид САМООПОЗНАВАНЕ, ако ти ме разбираш. :lol: Това беше един голям ОФФтопик!

Аз също си помислих точно това "самоопознаване" хаха и с интерес влезнах в темата! Но ми стана още по интересно след като разбрах замисъла и :lol!: