Айде сега, знаем всички, че всеки си има талант. Това е разделът, в който всеки да покаже в отделна тема собствения си талант, а останалите да коментират. И, за да ви покажа идеята, а и да си покажа "творчеството", аз пускам и тема за моето лично такова.
Четвъртата глава още не е довършена, но просто на един път пускам всичко, което съм написала досега от точно този проект, а по-нататък може да покажа и други неща. Четете, забавлявайте се, коментирайте...
ПРОЛОГ
В много отношения Анет беше нормално момиче – имаше семейство с достатъчно стабилен доход, за да се покрият всички нужди на членовете, имаше нормални родители, които вече 28 години бяха заедно, имаше добро образование и беше започнала да работи по професията си, имаше и страхотен приятел, който я обожаваше. Понякога обаче Анет не можеше да се види в картинката на заобикалящия я свят, понякога просто искаше да избяга от него. Беше ѝ омръзнало от това да бъде доброто момиче на мама и умното на татко. С всеки изминал ден тя все повече се съмняваше дали това не е животът, който те са ѝ избрали, а не този, който тя е пожелала. Не, не можеше да бъде така. Тя сама беше решила да бъде добра ученичка и после още по-добра студентка с тази специалност – винаги бе желала да стане архитект, какъвто е баща ѝ. Или може би не беше... Но това сега няма значение. Тя не би загърбила перфектния си живот с перфектна професия и перфектен приятел заради някаква приумица. Но защо точно сега й се завъртяха тези помисли, защо точно сега? Скоро очакваше Филип да ѝ предложи брак и тя със сигурност щеше да го приеме. Това беше нещото, което ѝ остана да уреди в живота си. Това бе нещото, което бе на първи план сега.
Анет стана от леглото и си помисли за вечерта. Беше обещала на Катрин да излязат, макар изобщо да не й се нравеше. Катрин беше колкото успяла в живота си, също като Анет, толкова и дива купонджийка. Нямаше парти, на което да не е канена, нямаше и такова, на което да не е присъствала. Анет беше сигурна, че и тази вечер ще ходят на парти, макар че щеше да се разбере в последния момент къде, както винаги. Зачуди се дали да не отиде при фризьорката си, за да внесе промяна в иначе леко скучноватата си визия. Беше на път да се откаже, но тогава дойде Филип, почука леко на вратата и влезе с чаровна усмивка. Анет се почувства все едно го вижда за пръв път. Беше толкова красив и силен, а един кратък разговор можеше спокойно да докаже и това, че е изключително умен и начетен. Перфектният мъж. Той нежно я погали по рамото и го целуна.
-Ан,- каза той, - знам, че имаш планове за вечерта, затова наминах по-рано днес да те видя. Исках да ти направя изненада, но вече не мога да си трая. Имаш ли нещо против да те заведа до някой магазин, за да ти купя нещо? Знам колко мразиш да ти подаряват неща, които предварително не си видяла, затова...
Тя не го остави да довърши, а го целуна жадно. Нямаше мнение, че притежава малко дрехи и аксесоари, но така или иначе те никога не са достатъчно. Помоли го да я изчака да се приготви и след четвърт час двамата вече бяха излезли от луксозния мезонет и се качваха в неговото BMW X6. След не повече от 30 минути се озоваха пред големия търговски център, в който Анет обичаше да пилее парите си. Чудеше се все още дали не се нуждае от промяна...
Филип отвори вратата на Анет и ѝ подаде галантно ръка да слезе от колата. Беше забравила колко перфектен приятел има. Тя се извиси с високите си тънки токчета почти на неговото ниво, хвана го за ръка и двамата влязоха в центъра. Да, определено щеше да промени нещо в себе си. Този път пропусна да се загледа в шикозните маркови магазини, от които често си купуваше костюми и вечерни рокли, а се отправи директно към далеч по-свежарския Miss Sixty. Знаеше, че там ще намери това, което търси, макар че не знаеше какво точно е това. Филип я погледна с учудване, но не каза нищо – тя добре знаеше, че той винаги е предпочитал по-непринудени дрехи, но просто професията го беше задължила. Да, това нямаше да хареса само на нея, но и на него. Днес тя щеше да си прекара така, както си прекарваше като беше студентка на 20 години. Е, разбира се, нямаше да се напие до безсъзнание и да спи с напълно непозната рок звезда, но щеше да го пресъздаде максимално... Зачуди се дали да не замени тънките елегантни токчета с груби кубинки, когато минаха през магазина на New Rock. Да, определено трябваше да влезе вътре.
След не повече от час Анет беше изкупила дрехи, обувки и аксесоари за приблизително 3000 паунда, но беше удивително доволна от покупките. Беше си взела къса кожена пола, кожен панталон с връзки от двете страни, които свързваха частите на крачолите, доста широко и някак неравномерно накъсано дънки от Miss Sixty, от същия магазин купи два черни, бял и цикламен потник, като единият черен и цикламеният са мрежести. Съответно си купи платформи от New Rock от онези с пламъците, но не искаше да се открояват много, затова взе този модел с тъмносивите огньове. След пръскането на около 2000 паунда за тези неща, Анет се сети, че няма подходящи колани, портмонета, чанти, бижута. Време беше да реши и този проблем и се отправи към най-близкия магазин за кожени изделия. Там имаше доста кожени гривни, от които тя си избра няколко. От същия магазин си накупи и останалата част от нещата, които си беше наумила. Да, определено беше доволна.
Анет погледна часовника си – по дяволите, след по-малко от 3 часа трябваше да се срещне с Катрин, а още не беше минала през фризьорката и маникюристката. Трябваше да побърза. Филип беше доста озадачен от днешното ѝ състояние, но си личеше, че е доволен – усмивката не падаше от лицето му.
Анет едва свари да се прибере и чу Кaтрин в хола. Явно Филип я беше поканил да влезе докато чака. Как ли беше облечена Катрин? Къде ли щяха да ходят? Не, нямаше значение. Анет си бе накупила толкова много нови неща, бе сменила дори прическата си от дълга прибрана коса в къса рошава такава, че беше неузнаваема. Нямаше как да пропусне да се покаже в новата си визия. Набързо си пусна душ и облече дънките с черния плътен потник и над него с розовия мрежест. Сложи платформите, кожените гривни, колан и ръкавици. Прибра картите и парите си в новото рокерско портмоне и си накачи поне четири различни на дължина синджирчета с различни висулки. Сложи и каишка с капси на врата си. Не беше сигурна, че не изглежда странно, но все пак сложи тъмно кафявото червило и черната очна линия и излезе от стаята. Нямаше търпение да види реакцията на Катрин...
ГЛАВА 1
Катрин погледна Анет с лъчезарния си поглед, прокара го по прическата, грима и облеклото ѝ, след което покри лицето си с доволна усмивка.
- Крайно време беше да направиш промяна. Тази работа изцеди всяка капка живот в теб. Мисля, че трябва да минем през къщи да се преоблека, за да си пасваме...
Анет я изгледа щастлива. Беше доволна от резултата, а явно не само тя. След миг усети, че дори не е погледнала към любимия си, за да види изражението му. На момента обърна глава към него и гледката я накара да се усмихне широко - Филип стоеше облегнат на касата на вратата, гледаше я мълчаливо и потриваше с два пръста брадичката си. Сигурен признак, че мисли за секс. Повече от сигурен. Нищо, тя сега щеше да излезе с Катрин, а след това щеше да изпълнява желания. Желанията на Филип. А те винаги бяха интересни и моментално ставаха и нейни.
След като Катрин се преоблече с тесни кожени панталони, високи секси ботуши с метален обков по тока и кожен корсет, двете с Анет излязоха. Отначало възнамеряваха да са с колата на Катрин, но розовото Audi TT на сини и жълти цветя никак не подхождаше на имиджа, който си бяха изградили за тази вечер, затова хванаха първото минало покрай тях такси.
Нямаха никаква представа къде искат да отидат, затова просто помолиха шофьора да ги закара в някое заведение, където ще се сливат с останалите. След не повече от двайсет минути вече бяха пред някакъв бар в квартал, в който досега не бяха стъпвали. Наоколо не се виждаше жива душа, по улицата почти не минаваха коли. Двете жени усещаха леко напрежение и свиване в стомаха от това, че ще се запознаят със съвсем нов тип забавление. Те изобщо не подозираха колко е вярно усещането им... Постояха около две минути пред бара, докато съберат смелост да влязат. Катрин запали цигара и каза:
- Е, няма цяла вечер да стоим отпред, нали? Имаме съвсем нов свят за завладяване и не искам да губим време.
Анет само кимна, усмихна се и видя собствената си ръка да се пресяга да отвори тежката метална врата. И тогава пред тях се разкри невиждана досега гледка.
Това беше бар, в който имаше само жени. В средата стърчаха два пилона, на които огледално танцуваха две момичета в оскъно облекло, което миг след миг все повече намаляше. Около тях стояха жени на почти всякаква възраст - Анет беше сигурна, че има поне четири непълнолетни с фалшиви лични карти сред тях. Също така видя не малко жени, далеч по-стари от нея самата. Не, че се смяташе за стара, но в сравнение с тези деца... Дори наум не успя да го каже. Тревожно погледна към Катрин и погледите им се срещнаха. Анет видя в този на приятелката си игриво пламъче и веднага разбра какво си е наумила.
- Не! Кат, забрави! Няма никакъв шанс да стане!
- Хайде де, Ан, какво толкова? И без това вече сме тук, а, ако не си забелязала, таксита отвън няма. Ще пием по две-три бири, ще поиграем билярд и ще си ходим. Какво толкова? - Чак тогава Анет видя билярдните маси и нещо в нея се събуди. По дяволите! Не бе хващала щека от поне три години, а това винаги е било любимото й занимание. Катрин знаеше много добре с какво да я съблазни.
- Само за малко! Ще изпием по бира-две и се прибираме! Мамка му, Катрин, имаш ли идея после Филип как ще се подиграва с това, че шофьорът ни е помислил за лесбийки?! - каза Анет през смях.
- Никой не е казал, че трябва да разбира. Казваш, че си била в бар, в който не си ходила досега, и толкова...
- Хм, тогава да си намерим маса...
Анет отново се засмя - и какво, ако му кажеше? Те може би наистина малко приличаха... О, Господи! Защо ѝ трябваше да оглежда заведението! Току-що бе видяла две жени на поне 45 години да се натискат в едно от сепаретата. Добре, не беше хомофоб, дори никак, но тези хора нямаха ли си къщи, където да правят...това, което правят лесбийките?!
- Хей, не бъди такъв хомофоб! - чу гласа на Катрин. Нима го бе казала на глас? Явно наистина се бе потресла от гледката. Ако трябваше да бъде честна, това бяха първите лесбийки, които виждаше. Чудеше се дали и персоналът е от хомосексуални, но ѝ беше неудобно да пита подобно нещо. Предполагаше, че скоро ще разбере.
- Не съм, - каза тя с престорено нацупена физиономия, - просто не мога да приема такова поведение на обществено място.
- Ха-ха! Моля ти се, не се помниш каква беше в началото на връзката си с Филип, а сега ми се правиш на пример за подръжание... Я стига!
- Добре, добре, млъквам. Ще сядаме или цяла вечер ще стоим тук? Имам нужда от нещо по-силно от бира.
ГЛАВА 2
Анет се обърна към барманката и я повика с жест. Миг по-късно се чу да изрича поръчката:
- Двадесет шота текила и две светли бири, моля!
Барманката я погледна озадачено, погледна и към Катрин, след което се усмихна чаровно и каза:
- Идват веднага! Защо не седнете, ще пратя някого да ви ги донесе.
Катрин само кимна, хвана Анет за ръка и двете се отправиха към една от малкото свободни маси. За нещастие на Анет, Кат избра тази, която беше непосредствено до сепарето с двете целуващи се жени. Знаеше, че го прави нарочно, мамка му! Но реши да се направи, че не е забелязала, и бързо седна да едното от столчетата. Тогава видя и ироничната усмивка на Кат, но продължи с преструвките си. След по-малко от пет минути дойде красиво момиче с огромна табла, пълна с шотове. Освен тях имаше и две бири, както и някаква бележка, която Ан почти не забеляза. Беше заета да се прави, че жените на съседната маса не ѝ правят впечатление, а това вече си беше трудно. Една от билярдните маси се освободи, затова тя стана бързо и я резервира за след час. Все пак първо искаше да се напие, а след това можеше и да поиграе. С Катрин надигнаха по един шот и го изпиха на екс, отпиха жадно от бирите си и преминаха на следващите шотове. Така за по-малко от половин час всяка изпи по десет шота. Ан най-сетне забеляза бележката, обърна се към барманката и видя, че тя също я гледа. Усмихна се леко притеснено, след което изчете съдържанието на листчето. В първия момент ѝ стана приятно, но веднага след това се осъзна и се стресна. По дяволите, барманката я сваляше! Но пък...все пак беше в лесбийски бар - беше съвсем нормално да я свалят жени. А и си беше красавица все пак! Това малко я успокои, така че отново прочете бележката на спокойствие. Миг след това сервитьорката дойде с нова табла шотове текила и отново две бири, като мило каза:
- Заведението черпи, дами! - Катрин погледна въпросително Анет, видя бележката в ръцете ѝ и се усмихна широко.
- Благодарим много, мила! Може ли да те помолим за лист и химикал? И да се върнеш след пет минути? ОК? - Каза Кат и погледна с все така широка усмивка приятелката си. Анет направо изтръпна, но количеството алкохол, което бе погълнала, вече бе замъглило преценката ѝ, затова само кимна и също се усмихна на сервитьорката.
- Ето, заповядайте, госпожице. След пет минути, нали?
- Да, благодаря много. - Каза Анет и пое листа и химикала от ръцете ѝ. После подаде бележката на Катрин, за да я прочете:
"Още с влизането Ви забелязох. Знам, че двете не сте двойка, знам също, че не си падате по жени. Не знам защо сте тук, но знам, че се радвам за което. Вие сте като паднал ангел с лунносребърни криле! Излъчвате прелестни лъчи и ме заслепявате с аурата си.
Надявам се да не съм ви досаждала, прекрасна госпожице!"
Катрин не знаеше как да реагира - бе чела хиляди бележки и писма, но тази бе толкова нежна и истинска, че чак завидя на приятелката си. Това бе просто...просто великолепно! Единствено жена можеше да напише нещо толкова прочувствено и нежно. Дори през главата ѝ мина мисълта дали да не отиде да разцелува барманката от името на Анет, но веднага се спря, разбира се. Тогава погледна към Ан и я видя да гледа втренчено в празния лист. Не можеше да остави нещата така.
- Хей, какво ще ѝ отговориш?
- Не знам, Кат. Това беше най-милото нещо, което съм чела през целия си живот. Не мога да повярвам още, че ми се случва. И защо, по дяволите, мъжете не пишат толкова красиви неща?! Ако беше мъж, изобщо нямаше да се замисля, знаеш ли...
- А какво ти пречи, че е жена? Благодари ѝ мило и, ако искаш, можеш да излезеш с нея да поговорите. Никой не те кара да спиш с нея, нито пък да се жените, Ан.
- Ох, не знам, просто нямам представа какво да правя... Просто... Просто ще ѝ напиша, че не съм обратна, но това не значи, че не може някой ден да излезем някъде да си поприказваме. Все пак досега не съм срещала лесбийки, а ми е интересно как се държат, дори как се хранят и дишат!
- Идеално, това напиши! Няма какво да му мислиш повече!
Анет събра смелост и започна да пише:
"Благодаря Ви много, наистина ме трогнахте! По-мило нещо не съм чела...
Аз съм напълно хетеросексуална, но бих искала да излезем, за да Ви опозная - от това може да излезе прекрасно приятелство. Моля, обадете ми се в удобно за Вас време на долупосочения номер и търсете Анет. "
Веднага след дописването на бележката Анет видя сервитьорката до себе си, усмихна ѝ се малко неспокойно и ѝ подаде листа. След това взе шот текила и дори не изчака Катрин, за да си кажат "Наздраве!"... Беше толкова нервна, че изпи седем шота един след друг. И изведнъж всичко изчезна в забравата на алкохолния делириум...
ГЛАВА 3
Анет се събуди в леглото на Катрин. Не знаеше какво прави там, не знаеше как е стигнала до него. Не знаеше как са минали последните няколко часа, но знаеше, че главата я боли до изнемогване. Огледа се. Видя дрехите си запокитени на един стол, а върху бюрото имаше бележка. Тогава си спомни, че е трябвало в 9 часа да е на пресконференция. По дяволите! Вече минаваше 11 часа! А как така не ѝ се бяха обадили? Това я накара да се огледа за чантата си. От нея нямаше и следа...
Анет постоя още малко в леглото, усети, че е без бельо, но не обърна голямо внимание - по дяволите, къде беше чантата ѝ? Никога не забравяше нищо. Никога! Не можеше да повярва, че този път е забравила каквото и да било, най-вече чантата си!
Най-сетне успя да стане от леглото. Главата ѝ пулсираше силно и всеки момент щеше да гръмне като контейнер, пълен с тротил. Колко ли беше изпила? Не мислеше, че някога би могла да отговори на този въпрос, но той все повече обхващаше съзнанието ѝ. Както и това защо не се бе прибрала у дома...С Филип нямаха проблем с алкохола, нито с късното прибиране. Защо бе предпочела да отиде в Катрин? Защо не се беше прибрала вкъщи при Филип? И защо, мамка му, беше дори без бельо! Успя някак си да стигне до бюрото и взе листа в ръце. Там беше кротко полегнал ситният красив почерк на Катрин, обземащ цяла страница. Започна да чете и очите ѝ миг след миг ставаха все по-ококорени. Не, не можеше да бъде! Това беше поредната шега на Катрин! Сто процента!Там пишеше как барманката е върнала бележката на Анет с написан номер на нея и с обещание да се обади след два дни. И след това Анет била отишла при нея, а Катрин се била заговорила със сервитьорката. Когато отново се обърнала, Кат видяла как Анет и барманката страстно се целуват. Не, Катрин определено ѝ правеше номера! Ан знаеше много добре, че не би направила подобно нещо... Дали?
С голямо усилие стигна до кухнята и затърси някакво хапче против махмурлук. Не можеше да отиде на работа така. В следващия момент я обзе нервен пристъп – мамка му, не можеше да отиде и в този вид! Приличаше на луда пънкарка, а не на талантлив архитект на висок пост във влиятелна фирма! След няколко секунди се успокои – просто щеше да вземе на заем нещо от Катрин. Но сега трябваше да наблегне на това да намери нещо, с което да оправи махмурлука, и то бързо, защото имаше чувството, че главата ѝ ще експлодира. След няколко минути го намери – няколко разтворими таблетки, подредени грижовно в малка кутийка. Имаше чувството, че светът изведнъж е придобил по-светъл облик, а самата опаковка на медикамента сякаш сияеше в злато и райски кристали. Зачуди се дали една ще е достатъчна, но прецени, че за такъв махмурлук ще ѝ трябват поне три, затова взе чаша със студена вода и разтвори в нея две таблетки, а още две прибра за всеки случай. И тогава отново я подгони мисълта къде, по дяволите, си е дянала чантата... Отново се върна в спалнята и провери на стола при дрехите си. Там съответно я нямаше, както и си мислеше – беше сигурна, че не я е видяла още когато стана. След няколко секунди вече беше в коридора, за да провери дали случайно не я е оставила на портмантото до врата, но и там не я видя. Тогава вече наистина се притесни и отиде да потърси телефона си в джоба на дънките, но там намери само две банкноти от по двайсет лири и няколко монети. Сигурно това им е било рестото от таксито, което още повече я уплаши – ако си беше забравила чантата в него, то нямаше как да знае къде да я търси... По дяволите, как можа така да се напие!
И изведнъж ѝ просветна – можеше да е забравила чантата си в бара! Веднага се облече със сношните дрехи – мразеше да облича нещо вече носено веднъж, но така имаше по-голям шанс да я познаят, и се отправи към банята да се измие и да си оправи косата. В момента, в който се погледна в огледалото, се почувства двойно по-зле. Имаше огромни торбички под очите, беше цялата подпухнала, самите ѝ очи бяха кървавочервени и ярко се открояваха зелените ѝ ириси, устните ѝ бяха напукани от дехидратацията в следствие на алкохола, а косата ѝ никак не отстъпваше на вида на лицето ѝ. Беше щръкнала във всички посоки, стоеше някак спластена, все едно я е поливала с нещо. Отказа се от идеята за бързо излизане, съблече дрехите си и влезе в душ-кабината да си пусне студен душ. Искрено се надяваше след него вече да не прилича на пенсиониран тракторист, но знаеше какви са шансовете. След няколко минути вече оправяше прическата си и търсеше кремовете и гримовете на Катрин. Разбира се ги откри доста по-лесно от хапчетата, но в това не се и учудваше – Катрин имаше толкова много гримове и мазила, че ги държеше на поне три места в смесени комплекти, в които имаше всичко, от което можеш да имаш нужда. След още няколко минути беше изкъпана, облечена и гримирана и почти приличаше на човек. Почти. Взе слушалката на домашния телефон на Кат и бързо набра номера на Филип. След два сигнала той ѝ вдигна:
- Ало?
- Фил, миличък... Извинявай, че не се прибрах снощи... Просто с Кат малко се напихме и направо отидохме у тях. Нали не се сърдиш?
- Ох, мило, така се бях притеснил! Радвам се, че си добре. Не, разбира се, че не се сърдя. Знаеш добре, че не мога да ти се сърдя за подобна глупост.
- Благодаря, слънце! Само ще те помоля за една огромна услуга. Явно съм си забравила чантата или в заведението, или в таксито, та да дойдеш до апартамента на Кат с колата ми, за да отида да я потърся...
- Мило, сега точно имам важна конференция, но след около час ще дойда, ОК?
- Благодаря, слънце! Обичам те!
- И аз те обичам, съкровище! До по-късно!
Веднага след като затвори слушалката, Анет се почувства гузно. Беше му казала, че го обича, което си беше така, но ако Кат не си правеше шега с нея... Не, не можеше да е истина, просто поредната прищявка на Катрин. Сто процента!
Нямаше търпение да излезе от апартамента и да се отправи към бара, а ако там беше същата барманка, Ан искаше да говори с нея за това, което е ставало снощи. Ако нещо изобщо е ставало! Но ѝ се налагаше да почака, така че отиде в кухнята, взе си ябълков пай и портокалов сок от хладилника, седна удобно на дивана и пусна телевизора. А там даваха репортаж за хомосексуализма...
ГЛАВА 4
Анет изтърва чашата си. Беше вцепенена. Искаше да смени канала, но не можеше да помръдне. Репортажът даваше кадри от заведението, в което снощи е била. А на тези кадри...беше и тя. Бяха заснели момента, в който тя се изправя от стола си и се запътва към бара. Към барманката. Кадърът се премести върху билярдните маси, след което имаше малко прекъсване, в което репортерка обясняваше теорията си за увеличаващия се брой хомосексуалисти в града и това, че те вече не се крият от публичност, показват пряко своята сексуална ориентация и не се срамуват да парадират със същността си. Кадрите след това накараха сърцето ѝ да заблъска силно в гърдите ѝ - кадри на различни двойки в клуба, кадри на нея с барманката... Нима Катрин не си правеше груба шега? Нима това наистина бе тя? Не можа да повярва на видяното... А след още един миг ѝ причерня - ако някой беше видял репортажа? Ако някой я бе разпознал? Ако Филип бе видял... Не, той беше в конферентната зала и...
Телефонът иззвъня. Анет подскочи от ужас и няколко секинди не можеше да си спомни какво трябва да направи. Това не беше реално, бе просто кошмар, от който след малко ще се събуди. Отправи се към телефона и по пътя си повтаряше как всичко е наред, но така и не успя сама да се убеди в думите си. За миг се зачуди дали да вдигне слушалката, след което с най-престорено безгрижния си глас каза:
- Ало?
- Ан, трябва веднага да се обадим в телевизията... - чу се гласът на Кат. - Кой знае още колко човека могат да видят това. Веднага се обади, чуваш ли ме?
- Кат, по дяволите... Какво става? Какво стана снощи?! - усети как я обхваща истерия и не може да се контролира. За миг целият свят се беше сринал из основи и нищо нямаше смисъл. - Какво направих, Кат? - прошепна тя.
- Виж какво, малка перверзнице, станалото вече не може да се поправи, чуваш ли ме? Можем само да попречим това да се разбере. Веднага се обади на телевизията и приемаш офертата им, колкото и да струва. Чуваш ли?!
Разнесе се сигнал свободно от телефона. Анет още не можеше да помръдне, сякаш бе окована. Още държеше слушалката на ухото си и не можеше да осъзнае къде се намира.
(...)
Четвъртата глава още не е довършена, но просто на един път пускам всичко, което съм написала досега от точно този проект, а по-нататък може да покажа и други неща. Четете, забавлявайте се, коментирайте...
ПРОЛОГ
В много отношения Анет беше нормално момиче – имаше семейство с достатъчно стабилен доход, за да се покрият всички нужди на членовете, имаше нормални родители, които вече 28 години бяха заедно, имаше добро образование и беше започнала да работи по професията си, имаше и страхотен приятел, който я обожаваше. Понякога обаче Анет не можеше да се види в картинката на заобикалящия я свят, понякога просто искаше да избяга от него. Беше ѝ омръзнало от това да бъде доброто момиче на мама и умното на татко. С всеки изминал ден тя все повече се съмняваше дали това не е животът, който те са ѝ избрали, а не този, който тя е пожелала. Не, не можеше да бъде така. Тя сама беше решила да бъде добра ученичка и после още по-добра студентка с тази специалност – винаги бе желала да стане архитект, какъвто е баща ѝ. Или може би не беше... Но това сега няма значение. Тя не би загърбила перфектния си живот с перфектна професия и перфектен приятел заради някаква приумица. Но защо точно сега й се завъртяха тези помисли, защо точно сега? Скоро очакваше Филип да ѝ предложи брак и тя със сигурност щеше да го приеме. Това беше нещото, което ѝ остана да уреди в живота си. Това бе нещото, което бе на първи план сега.
Анет стана от леглото и си помисли за вечерта. Беше обещала на Катрин да излязат, макар изобщо да не й се нравеше. Катрин беше колкото успяла в живота си, също като Анет, толкова и дива купонджийка. Нямаше парти, на което да не е канена, нямаше и такова, на което да не е присъствала. Анет беше сигурна, че и тази вечер ще ходят на парти, макар че щеше да се разбере в последния момент къде, както винаги. Зачуди се дали да не отиде при фризьорката си, за да внесе промяна в иначе леко скучноватата си визия. Беше на път да се откаже, но тогава дойде Филип, почука леко на вратата и влезе с чаровна усмивка. Анет се почувства все едно го вижда за пръв път. Беше толкова красив и силен, а един кратък разговор можеше спокойно да докаже и това, че е изключително умен и начетен. Перфектният мъж. Той нежно я погали по рамото и го целуна.
-Ан,- каза той, - знам, че имаш планове за вечерта, затова наминах по-рано днес да те видя. Исках да ти направя изненада, но вече не мога да си трая. Имаш ли нещо против да те заведа до някой магазин, за да ти купя нещо? Знам колко мразиш да ти подаряват неща, които предварително не си видяла, затова...
Тя не го остави да довърши, а го целуна жадно. Нямаше мнение, че притежава малко дрехи и аксесоари, но така или иначе те никога не са достатъчно. Помоли го да я изчака да се приготви и след четвърт час двамата вече бяха излезли от луксозния мезонет и се качваха в неговото BMW X6. След не повече от 30 минути се озоваха пред големия търговски център, в който Анет обичаше да пилее парите си. Чудеше се все още дали не се нуждае от промяна...
Филип отвори вратата на Анет и ѝ подаде галантно ръка да слезе от колата. Беше забравила колко перфектен приятел има. Тя се извиси с високите си тънки токчета почти на неговото ниво, хвана го за ръка и двамата влязоха в центъра. Да, определено щеше да промени нещо в себе си. Този път пропусна да се загледа в шикозните маркови магазини, от които често си купуваше костюми и вечерни рокли, а се отправи директно към далеч по-свежарския Miss Sixty. Знаеше, че там ще намери това, което търси, макар че не знаеше какво точно е това. Филип я погледна с учудване, но не каза нищо – тя добре знаеше, че той винаги е предпочитал по-непринудени дрехи, но просто професията го беше задължила. Да, това нямаше да хареса само на нея, но и на него. Днес тя щеше да си прекара така, както си прекарваше като беше студентка на 20 години. Е, разбира се, нямаше да се напие до безсъзнание и да спи с напълно непозната рок звезда, но щеше да го пресъздаде максимално... Зачуди се дали да не замени тънките елегантни токчета с груби кубинки, когато минаха през магазина на New Rock. Да, определено трябваше да влезе вътре.
След не повече от час Анет беше изкупила дрехи, обувки и аксесоари за приблизително 3000 паунда, но беше удивително доволна от покупките. Беше си взела къса кожена пола, кожен панталон с връзки от двете страни, които свързваха частите на крачолите, доста широко и някак неравномерно накъсано дънки от Miss Sixty, от същия магазин купи два черни, бял и цикламен потник, като единият черен и цикламеният са мрежести. Съответно си купи платформи от New Rock от онези с пламъците, но не искаше да се открояват много, затова взе този модел с тъмносивите огньове. След пръскането на около 2000 паунда за тези неща, Анет се сети, че няма подходящи колани, портмонета, чанти, бижута. Време беше да реши и този проблем и се отправи към най-близкия магазин за кожени изделия. Там имаше доста кожени гривни, от които тя си избра няколко. От същия магазин си накупи и останалата част от нещата, които си беше наумила. Да, определено беше доволна.
Анет погледна часовника си – по дяволите, след по-малко от 3 часа трябваше да се срещне с Катрин, а още не беше минала през фризьорката и маникюристката. Трябваше да побърза. Филип беше доста озадачен от днешното ѝ състояние, но си личеше, че е доволен – усмивката не падаше от лицето му.
Анет едва свари да се прибере и чу Кaтрин в хола. Явно Филип я беше поканил да влезе докато чака. Как ли беше облечена Катрин? Къде ли щяха да ходят? Не, нямаше значение. Анет си бе накупила толкова много нови неща, бе сменила дори прическата си от дълга прибрана коса в къса рошава такава, че беше неузнаваема. Нямаше как да пропусне да се покаже в новата си визия. Набързо си пусна душ и облече дънките с черния плътен потник и над него с розовия мрежест. Сложи платформите, кожените гривни, колан и ръкавици. Прибра картите и парите си в новото рокерско портмоне и си накачи поне четири различни на дължина синджирчета с различни висулки. Сложи и каишка с капси на врата си. Не беше сигурна, че не изглежда странно, но все пак сложи тъмно кафявото червило и черната очна линия и излезе от стаята. Нямаше търпение да види реакцията на Катрин...
ГЛАВА 1
Катрин погледна Анет с лъчезарния си поглед, прокара го по прическата, грима и облеклото ѝ, след което покри лицето си с доволна усмивка.
- Крайно време беше да направиш промяна. Тази работа изцеди всяка капка живот в теб. Мисля, че трябва да минем през къщи да се преоблека, за да си пасваме...
Анет я изгледа щастлива. Беше доволна от резултата, а явно не само тя. След миг усети, че дори не е погледнала към любимия си, за да види изражението му. На момента обърна глава към него и гледката я накара да се усмихне широко - Филип стоеше облегнат на касата на вратата, гледаше я мълчаливо и потриваше с два пръста брадичката си. Сигурен признак, че мисли за секс. Повече от сигурен. Нищо, тя сега щеше да излезе с Катрин, а след това щеше да изпълнява желания. Желанията на Филип. А те винаги бяха интересни и моментално ставаха и нейни.
След като Катрин се преоблече с тесни кожени панталони, високи секси ботуши с метален обков по тока и кожен корсет, двете с Анет излязоха. Отначало възнамеряваха да са с колата на Катрин, но розовото Audi TT на сини и жълти цветя никак не подхождаше на имиджа, който си бяха изградили за тази вечер, затова хванаха първото минало покрай тях такси.
Нямаха никаква представа къде искат да отидат, затова просто помолиха шофьора да ги закара в някое заведение, където ще се сливат с останалите. След не повече от двайсет минути вече бяха пред някакъв бар в квартал, в който досега не бяха стъпвали. Наоколо не се виждаше жива душа, по улицата почти не минаваха коли. Двете жени усещаха леко напрежение и свиване в стомаха от това, че ще се запознаят със съвсем нов тип забавление. Те изобщо не подозираха колко е вярно усещането им... Постояха около две минути пред бара, докато съберат смелост да влязат. Катрин запали цигара и каза:
- Е, няма цяла вечер да стоим отпред, нали? Имаме съвсем нов свят за завладяване и не искам да губим време.
Анет само кимна, усмихна се и видя собствената си ръка да се пресяга да отвори тежката метална врата. И тогава пред тях се разкри невиждана досега гледка.
Това беше бар, в който имаше само жени. В средата стърчаха два пилона, на които огледално танцуваха две момичета в оскъно облекло, което миг след миг все повече намаляше. Около тях стояха жени на почти всякаква възраст - Анет беше сигурна, че има поне четири непълнолетни с фалшиви лични карти сред тях. Също така видя не малко жени, далеч по-стари от нея самата. Не, че се смяташе за стара, но в сравнение с тези деца... Дори наум не успя да го каже. Тревожно погледна към Катрин и погледите им се срещнаха. Анет видя в този на приятелката си игриво пламъче и веднага разбра какво си е наумила.
- Не! Кат, забрави! Няма никакъв шанс да стане!
- Хайде де, Ан, какво толкова? И без това вече сме тук, а, ако не си забелязала, таксита отвън няма. Ще пием по две-три бири, ще поиграем билярд и ще си ходим. Какво толкова? - Чак тогава Анет видя билярдните маси и нещо в нея се събуди. По дяволите! Не бе хващала щека от поне три години, а това винаги е било любимото й занимание. Катрин знаеше много добре с какво да я съблазни.
- Само за малко! Ще изпием по бира-две и се прибираме! Мамка му, Катрин, имаш ли идея после Филип как ще се подиграва с това, че шофьорът ни е помислил за лесбийки?! - каза Анет през смях.
- Никой не е казал, че трябва да разбира. Казваш, че си била в бар, в който не си ходила досега, и толкова...
- Хм, тогава да си намерим маса...
Анет отново се засмя - и какво, ако му кажеше? Те може би наистина малко приличаха... О, Господи! Защо ѝ трябваше да оглежда заведението! Току-що бе видяла две жени на поне 45 години да се натискат в едно от сепаретата. Добре, не беше хомофоб, дори никак, но тези хора нямаха ли си къщи, където да правят...това, което правят лесбийките?!
- Хей, не бъди такъв хомофоб! - чу гласа на Катрин. Нима го бе казала на глас? Явно наистина се бе потресла от гледката. Ако трябваше да бъде честна, това бяха първите лесбийки, които виждаше. Чудеше се дали и персоналът е от хомосексуални, но ѝ беше неудобно да пита подобно нещо. Предполагаше, че скоро ще разбере.
- Не съм, - каза тя с престорено нацупена физиономия, - просто не мога да приема такова поведение на обществено място.
- Ха-ха! Моля ти се, не се помниш каква беше в началото на връзката си с Филип, а сега ми се правиш на пример за подръжание... Я стига!
- Добре, добре, млъквам. Ще сядаме или цяла вечер ще стоим тук? Имам нужда от нещо по-силно от бира.
ГЛАВА 2
Анет се обърна към барманката и я повика с жест. Миг по-късно се чу да изрича поръчката:
- Двадесет шота текила и две светли бири, моля!
Барманката я погледна озадачено, погледна и към Катрин, след което се усмихна чаровно и каза:
- Идват веднага! Защо не седнете, ще пратя някого да ви ги донесе.
Катрин само кимна, хвана Анет за ръка и двете се отправиха към една от малкото свободни маси. За нещастие на Анет, Кат избра тази, която беше непосредствено до сепарето с двете целуващи се жени. Знаеше, че го прави нарочно, мамка му! Но реши да се направи, че не е забелязала, и бързо седна да едното от столчетата. Тогава видя и ироничната усмивка на Кат, но продължи с преструвките си. След по-малко от пет минути дойде красиво момиче с огромна табла, пълна с шотове. Освен тях имаше и две бири, както и някаква бележка, която Ан почти не забеляза. Беше заета да се прави, че жените на съседната маса не ѝ правят впечатление, а това вече си беше трудно. Една от билярдните маси се освободи, затова тя стана бързо и я резервира за след час. Все пак първо искаше да се напие, а след това можеше и да поиграе. С Катрин надигнаха по един шот и го изпиха на екс, отпиха жадно от бирите си и преминаха на следващите шотове. Така за по-малко от половин час всяка изпи по десет шота. Ан най-сетне забеляза бележката, обърна се към барманката и видя, че тя също я гледа. Усмихна се леко притеснено, след което изчете съдържанието на листчето. В първия момент ѝ стана приятно, но веднага след това се осъзна и се стресна. По дяволите, барманката я сваляше! Но пък...все пак беше в лесбийски бар - беше съвсем нормално да я свалят жени. А и си беше красавица все пак! Това малко я успокои, така че отново прочете бележката на спокойствие. Миг след това сервитьорката дойде с нова табла шотове текила и отново две бири, като мило каза:
- Заведението черпи, дами! - Катрин погледна въпросително Анет, видя бележката в ръцете ѝ и се усмихна широко.
- Благодарим много, мила! Може ли да те помолим за лист и химикал? И да се върнеш след пет минути? ОК? - Каза Кат и погледна с все така широка усмивка приятелката си. Анет направо изтръпна, но количеството алкохол, което бе погълнала, вече бе замъглило преценката ѝ, затова само кимна и също се усмихна на сервитьорката.
- Ето, заповядайте, госпожице. След пет минути, нали?
- Да, благодаря много. - Каза Анет и пое листа и химикала от ръцете ѝ. После подаде бележката на Катрин, за да я прочете:
"Още с влизането Ви забелязох. Знам, че двете не сте двойка, знам също, че не си падате по жени. Не знам защо сте тук, но знам, че се радвам за което. Вие сте като паднал ангел с лунносребърни криле! Излъчвате прелестни лъчи и ме заслепявате с аурата си.
Надявам се да не съм ви досаждала, прекрасна госпожице!"
Катрин не знаеше как да реагира - бе чела хиляди бележки и писма, но тази бе толкова нежна и истинска, че чак завидя на приятелката си. Това бе просто...просто великолепно! Единствено жена можеше да напише нещо толкова прочувствено и нежно. Дори през главата ѝ мина мисълта дали да не отиде да разцелува барманката от името на Анет, но веднага се спря, разбира се. Тогава погледна към Ан и я видя да гледа втренчено в празния лист. Не можеше да остави нещата така.
- Хей, какво ще ѝ отговориш?
- Не знам, Кат. Това беше най-милото нещо, което съм чела през целия си живот. Не мога да повярвам още, че ми се случва. И защо, по дяволите, мъжете не пишат толкова красиви неща?! Ако беше мъж, изобщо нямаше да се замисля, знаеш ли...
- А какво ти пречи, че е жена? Благодари ѝ мило и, ако искаш, можеш да излезеш с нея да поговорите. Никой не те кара да спиш с нея, нито пък да се жените, Ан.
- Ох, не знам, просто нямам представа какво да правя... Просто... Просто ще ѝ напиша, че не съм обратна, но това не значи, че не може някой ден да излезем някъде да си поприказваме. Все пак досега не съм срещала лесбийки, а ми е интересно как се държат, дори как се хранят и дишат!
- Идеално, това напиши! Няма какво да му мислиш повече!
Анет събра смелост и започна да пише:
"Благодаря Ви много, наистина ме трогнахте! По-мило нещо не съм чела...
Аз съм напълно хетеросексуална, но бих искала да излезем, за да Ви опозная - от това може да излезе прекрасно приятелство. Моля, обадете ми се в удобно за Вас време на долупосочения номер и търсете Анет. "
Веднага след дописването на бележката Анет видя сервитьорката до себе си, усмихна ѝ се малко неспокойно и ѝ подаде листа. След това взе шот текила и дори не изчака Катрин, за да си кажат "Наздраве!"... Беше толкова нервна, че изпи седем шота един след друг. И изведнъж всичко изчезна в забравата на алкохолния делириум...
ГЛАВА 3
Анет се събуди в леглото на Катрин. Не знаеше какво прави там, не знаеше как е стигнала до него. Не знаеше как са минали последните няколко часа, но знаеше, че главата я боли до изнемогване. Огледа се. Видя дрехите си запокитени на един стол, а върху бюрото имаше бележка. Тогава си спомни, че е трябвало в 9 часа да е на пресконференция. По дяволите! Вече минаваше 11 часа! А как така не ѝ се бяха обадили? Това я накара да се огледа за чантата си. От нея нямаше и следа...
Анет постоя още малко в леглото, усети, че е без бельо, но не обърна голямо внимание - по дяволите, къде беше чантата ѝ? Никога не забравяше нищо. Никога! Не можеше да повярва, че този път е забравила каквото и да било, най-вече чантата си!
Най-сетне успя да стане от леглото. Главата ѝ пулсираше силно и всеки момент щеше да гръмне като контейнер, пълен с тротил. Колко ли беше изпила? Не мислеше, че някога би могла да отговори на този въпрос, но той все повече обхващаше съзнанието ѝ. Както и това защо не се бе прибрала у дома...С Филип нямаха проблем с алкохола, нито с късното прибиране. Защо бе предпочела да отиде в Катрин? Защо не се беше прибрала вкъщи при Филип? И защо, мамка му, беше дори без бельо! Успя някак си да стигне до бюрото и взе листа в ръце. Там беше кротко полегнал ситният красив почерк на Катрин, обземащ цяла страница. Започна да чете и очите ѝ миг след миг ставаха все по-ококорени. Не, не можеше да бъде! Това беше поредната шега на Катрин! Сто процента!Там пишеше как барманката е върнала бележката на Анет с написан номер на нея и с обещание да се обади след два дни. И след това Анет била отишла при нея, а Катрин се била заговорила със сервитьорката. Когато отново се обърнала, Кат видяла как Анет и барманката страстно се целуват. Не, Катрин определено ѝ правеше номера! Ан знаеше много добре, че не би направила подобно нещо... Дали?
С голямо усилие стигна до кухнята и затърси някакво хапче против махмурлук. Не можеше да отиде на работа така. В следващия момент я обзе нервен пристъп – мамка му, не можеше да отиде и в този вид! Приличаше на луда пънкарка, а не на талантлив архитект на висок пост във влиятелна фирма! След няколко секунди се успокои – просто щеше да вземе на заем нещо от Катрин. Но сега трябваше да наблегне на това да намери нещо, с което да оправи махмурлука, и то бързо, защото имаше чувството, че главата ѝ ще експлодира. След няколко минути го намери – няколко разтворими таблетки, подредени грижовно в малка кутийка. Имаше чувството, че светът изведнъж е придобил по-светъл облик, а самата опаковка на медикамента сякаш сияеше в злато и райски кристали. Зачуди се дали една ще е достатъчна, но прецени, че за такъв махмурлук ще ѝ трябват поне три, затова взе чаша със студена вода и разтвори в нея две таблетки, а още две прибра за всеки случай. И тогава отново я подгони мисълта къде, по дяволите, си е дянала чантата... Отново се върна в спалнята и провери на стола при дрехите си. Там съответно я нямаше, както и си мислеше – беше сигурна, че не я е видяла още когато стана. След няколко секунди вече беше в коридора, за да провери дали случайно не я е оставила на портмантото до врата, но и там не я видя. Тогава вече наистина се притесни и отиде да потърси телефона си в джоба на дънките, но там намери само две банкноти от по двайсет лири и няколко монети. Сигурно това им е било рестото от таксито, което още повече я уплаши – ако си беше забравила чантата в него, то нямаше как да знае къде да я търси... По дяволите, как можа така да се напие!
И изведнъж ѝ просветна – можеше да е забравила чантата си в бара! Веднага се облече със сношните дрехи – мразеше да облича нещо вече носено веднъж, но така имаше по-голям шанс да я познаят, и се отправи към банята да се измие и да си оправи косата. В момента, в който се погледна в огледалото, се почувства двойно по-зле. Имаше огромни торбички под очите, беше цялата подпухнала, самите ѝ очи бяха кървавочервени и ярко се открояваха зелените ѝ ириси, устните ѝ бяха напукани от дехидратацията в следствие на алкохола, а косата ѝ никак не отстъпваше на вида на лицето ѝ. Беше щръкнала във всички посоки, стоеше някак спластена, все едно я е поливала с нещо. Отказа се от идеята за бързо излизане, съблече дрехите си и влезе в душ-кабината да си пусне студен душ. Искрено се надяваше след него вече да не прилича на пенсиониран тракторист, но знаеше какви са шансовете. След няколко минути вече оправяше прическата си и търсеше кремовете и гримовете на Катрин. Разбира се ги откри доста по-лесно от хапчетата, но в това не се и учудваше – Катрин имаше толкова много гримове и мазила, че ги държеше на поне три места в смесени комплекти, в които имаше всичко, от което можеш да имаш нужда. След още няколко минути беше изкъпана, облечена и гримирана и почти приличаше на човек. Почти. Взе слушалката на домашния телефон на Кат и бързо набра номера на Филип. След два сигнала той ѝ вдигна:
- Ало?
- Фил, миличък... Извинявай, че не се прибрах снощи... Просто с Кат малко се напихме и направо отидохме у тях. Нали не се сърдиш?
- Ох, мило, така се бях притеснил! Радвам се, че си добре. Не, разбира се, че не се сърдя. Знаеш добре, че не мога да ти се сърдя за подобна глупост.
- Благодаря, слънце! Само ще те помоля за една огромна услуга. Явно съм си забравила чантата или в заведението, или в таксито, та да дойдеш до апартамента на Кат с колата ми, за да отида да я потърся...
- Мило, сега точно имам важна конференция, но след около час ще дойда, ОК?
- Благодаря, слънце! Обичам те!
- И аз те обичам, съкровище! До по-късно!
Веднага след като затвори слушалката, Анет се почувства гузно. Беше му казала, че го обича, което си беше така, но ако Кат не си правеше шега с нея... Не, не можеше да е истина, просто поредната прищявка на Катрин. Сто процента!
Нямаше търпение да излезе от апартамента и да се отправи към бара, а ако там беше същата барманка, Ан искаше да говори с нея за това, което е ставало снощи. Ако нещо изобщо е ставало! Но ѝ се налагаше да почака, така че отиде в кухнята, взе си ябълков пай и портокалов сок от хладилника, седна удобно на дивана и пусна телевизора. А там даваха репортаж за хомосексуализма...
ГЛАВА 4
Анет изтърва чашата си. Беше вцепенена. Искаше да смени канала, но не можеше да помръдне. Репортажът даваше кадри от заведението, в което снощи е била. А на тези кадри...беше и тя. Бяха заснели момента, в който тя се изправя от стола си и се запътва към бара. Към барманката. Кадърът се премести върху билярдните маси, след което имаше малко прекъсване, в което репортерка обясняваше теорията си за увеличаващия се брой хомосексуалисти в града и това, че те вече не се крият от публичност, показват пряко своята сексуална ориентация и не се срамуват да парадират със същността си. Кадрите след това накараха сърцето ѝ да заблъска силно в гърдите ѝ - кадри на различни двойки в клуба, кадри на нея с барманката... Нима Катрин не си правеше груба шега? Нима това наистина бе тя? Не можа да повярва на видяното... А след още един миг ѝ причерня - ако някой беше видял репортажа? Ако някой я бе разпознал? Ако Филип бе видял... Не, той беше в конферентната зала и...
Телефонът иззвъня. Анет подскочи от ужас и няколко секинди не можеше да си спомни какво трябва да направи. Това не беше реално, бе просто кошмар, от който след малко ще се събуди. Отправи се към телефона и по пътя си повтаряше как всичко е наред, но така и не успя сама да се убеди в думите си. За миг се зачуди дали да вдигне слушалката, след което с най-престорено безгрижния си глас каза:
- Ало?
- Ан, трябва веднага да се обадим в телевизията... - чу се гласът на Кат. - Кой знае още колко човека могат да видят това. Веднага се обади, чуваш ли ме?
- Кат, по дяволите... Какво става? Какво стана снощи?! - усети как я обхваща истерия и не може да се контролира. За миг целият свят се беше сринал из основи и нищо нямаше смисъл. - Какво направих, Кат? - прошепна тя.
- Виж какво, малка перверзнице, станалото вече не може да се поправи, чуваш ли ме? Можем само да попречим това да се разбере. Веднага се обади на телевизията и приемаш офертата им, колкото и да струва. Чуваш ли?!
Разнесе се сигнал свободно от телефона. Анет още не можеше да помръдне, сякаш бе окована. Още държеше слушалката на ухото си и не можеше да осъзнае къде се намира.
(...)
А за това, че съм идеализирала образите, се съгласявам, но слагам една малка скоба, че това ми беше целта. Исках да покажа силата на родителската дума при много хора, стремежа да се доказваме пред тях, въпреки че това ни прави съзнателно или не нещастни. И нарочно съм започнала от перфектното, на което немалко пъти е натъртено, за да покажа градацията в душевността, която в много случаи може да е обратно пропорционална на материалните облаги, визията и като цяло всичко видимо у човек... Хм, ако кажа повече, ще разкрия прекалено много от идеята си, а не искам да става така - предпочитам всичко да се научава косвено, да трябва да се замислиш на моменти, а не да давам всичко на тепсия.
Много весело и леко.. кара те да го изчетеш до край 