Такамм... ами от малка много обичам да пиша стихотворения... ето едно:
Сърцето ми на парченца ти разби...
Любовта между нас се изпари...
Но защо ме нарани?
Поне отговора ми кажи...
Боли, боли...
Болка ужасна в мен цари...
Сълзите не спират,
душата и сърцето покой не намират.
"Любов, любов" шепнеше ти,
но защо тогава така ме нарани?
Умирам аз, умирам...
С алкохол се наливам...
Но и той не ми помага,
сърцето - продължава да страда.
---
Какво мислите? Знам, че не е нищо особено
Сърцето ми на парченца ти разби...
Любовта между нас се изпари...
Но защо ме нарани?
Поне отговора ми кажи...
Боли, боли...
Болка ужасна в мен цари...
Сълзите не спират,
душата и сърцето покой не намират.
"Любов, любов" шепнеше ти,
но защо тогава така ме нарани?
Умирам аз, умирам...
С алкохол се наливам...
Но и той не ми помага,
сърцето - продължава да страда.
---
Какво мислите? Знам, че не е нищо особено